ИНДУИЗЪМ
Индуизъм е название, с което се обозначават индийските традиционни вярвания, идеи и култови практики, зародили се между 1700 и 1500 г. пр. Хр. и оформили се в класическата си форма от около VI в. нататък. Обичайно е терминът хинду дхарма или приетият в европейска среда термин индуизъм да се прилагат към класическата форма на религията. А тя е във вътрешна приемственост с древните ведически вярвания и култ и, разбира се, с брахманската религия, определяна като предкласически индуизъм.
Най-древните носители на тази религиозна традиция са индоевропейци, по-конкретно индоарийци – дошли от север номади, които след отделянето си от ираноарийците се заселват в земите на Индия, по долината на р. Инд. Поглъщайки установената по тези места тогава градска култура, те полагат началото на ведическата традиция, върху която се гради религиозната култура, обозначавана днес с понятието индуизъм. Названието произхожда от персийското инду (индус), както са били наричани населяващите долината на р. Инд. Предполага се, че така са именувани за първи път религиозните индийци от мюсюлмани (през ХІІ в.), за да бъдат разграничени от носителите на исляма.
По същество индуизмът не е консолидиран в единна религиозна общност и няма единни единни догматични принципи; в своята история той осезателно променя облика си, а религиозните групи са били и остават пъстро множество.
Спецификата на индуизма може да бъде прояснена и чрез установената в литературата понятийна диада сантана-дхарма. Сантана e непрекъснат жизнен поток и поток от образи на съзнанието - континуум на подвижно многообразие. Дхарма e универсален закон (космически, нравствен, ритуален, социален), поддържащо цялостта начало, опора на тъждествеността, мигновено единение на елементи, което обозначава моменти на „прекъсване“ на непрекъснатия поток. Така сантана-дхарма представлява единство на непрекъснатост и прекъснатост.
РазпространениеИндуизмът остава днес преобладаващата религиозна ориентация на живеещите в Индия и традиционната национална религия на индийците. Разпространен е също в Пакистан и Бангладеш; индуисти преобладават на индонезийския остров Бали; значително присъствие имат и в Шри Ланка, Афганистан, Индонезия, в райони на югоизточна Азия. Общо изповядващите индуизъм са около 900 млн.
използваната информация е от сайта religiology.org
БОГОВЕ
БОГ ШИВА
Шива (Шанкара)(на санскрит: िशव или श्रीिशव) заедно с Брахма и Вишну е върховен бог в индуистката митология.Той е "Махагуру"(Велик учител,учител на учителите),наричан лунният бог на планините.Пребивава на планината Каиласа. Според някои източници Шива е част от божествената триада - Тримурти. Според други той е създал Вишну, а Вишну е създал Брахма. За разлика от бога-творец Брахма и бога-пазител Вишну, Шива е почитан като бог-разрушител и страшен враг на демоните и закрилник на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Покровител е на Тамас-гуна. Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните - асури. Някога Брахма разрешил на демоните да построят три крепости и те построили един град на небето, друг - във въздуха и трети - на земята. Така те се почувствали в пълна безопасност и решили да покорят боговете. Тогава Шива изстрелял една стрела, с която поразил едновременно трите града и те изгорели като слама.
Шива и съпругата му Парвати имали два сина - богът на мъдростта Ганеша и Сканда - победителят на демона Тараки. Парвати, чрез страшните си превъплъщения в образа на Дурга и Кали, също се прославила с победите си над демоните. Шива се почита не само като бог-разрушител, но и като съзидател. В началото на всеки нов период на Вселената, със своя танц той я събужда за живот, а в края я унищожава, изпълнявайки танца на разрушението.
Изобразяването на бог Шива- Третото око: На челото си Шива има трето око, което символизира мъдростта. Това е окото, което вижда зад очевидното. То често е свързвано с нестихващата сила, с която бог Шива унищожава злото и демоните.
- Змийската огърлица: Шива е над силата на смъртта. Той поглъща отровата калкети за доброто на Вселената. Смъртоносната кобра представлява смъртта, която Шива напълно е победил. Кобрата, също така, символизира скритата сила, наречена Кундалини
- Сплетените коси (джата): Те го показват като бог на вятъра, който е неуловимото начало на всяко живо същество.
- Полумесецът: Шива носи на главата си полумесец от петнадесетия ден (панчами). Полумесецът е поставен близо до третото око на Шива, а това е силата на Сома, жертвоприношение, символ на луната. Луната е също така и символ на времето, Шива има контрол върху времето.
- Свещената Ганга: Ганга е най-свещената от всички реки и тя тече от сплетените коси на Шива. Течащата вода е един от петте елемента, които съставляват Вселената и създават всичко на земята.
- Барабанът: Барабанът е в ръцете на Шива, a той е създателя на света, извор на всички езици и изрази.
- Вибхути: Това са три линии на мъртъвците, нарисувани върху челото на Шива. Те представляват същността на нашето съществуване.
- Мъртъвци: Шива маже тялото си с пепел от гробището - показва философията на живота и смъртта и фактът, че смъртта е крайната реалност на живота.
- Тигърска кожа: Тигърът е превозното средство на Шакти, богинята на силата и способностите. Шива е над и отвъд всякакъв вид сили. Той е господар на Шакти. Тигърската кожа, която той носи символизира поставянето му над всякакви сили. Тигърът, също така, представлява похотливо желание. Това, че Шива седи върху тигърска кожа, означава, че е надделял всяко плътско желание.
- Слонова и еленска кожа: Слоновете са символ на гордостта. Носенето на слоновата кожа сочи, че Шива е победил гордостта, а еленовата кожа, че контролира ума си напълно.
- Рудракша: Бог Шива носи превръзки на ръцете си - Рудракша, за които се предполага, че имат лечебно действие.
- Тризъбец: Трите остриета на тризъбеца символизират трите предназначения на триадата - сътворението, съхранението и унищожението. Шива държи тризъбеца в ръката си и трите са под негов контрол. Друго тълкуване на тризъбеца е,
БОГ ГАНЕША
Ганеша се сдобил със слонската си глава по разнообразни начини според различни истории. В една от тях Шива го обезглавил, защото Ганеша отказал да го пусне да влезе в банята докато Парвати се къпела. Шива трябвало да му даде нова глава, за да се сдобри с жена си. В друга версия Парвати показала детето на Шива, но главата му била изпепелена от лицето на Шива и Брахма му казал да я замести с първата глава, която може да намери – в този случай глава на слон. Липсата на втори бивник е обяснена в различни истории. Въплъщение на Вишну, Парашурама веднъж отишъл да посети Шива, но пътят бил препречен от Ганеша. Парашурама хвърлил брадвата си към него и Ганеша, знаейки, че брадвата му е дадена от Шива ѝ позволил да отреже единия му бивник. Според друга версия, докато пишел Махабхарата (под диктуването на Вяса), Ганеша открил, че перото му е счупено и бързайки да запише великите думи, отчупил левия си бивник, за да замести перото.
Ганеша още е познат като Аумкара, защото тялото му отразява формата на Аум, ето защо на слонът-бог се гледа като въплъщение на вселената. Неговата слонска глава символизира интелекта и блаженството на слона, мощен, но въпреки това нежен. За превозно средство му служи мишка, позната като Муушика, Муушикам, Минджур или Акху и тя също символизира интелекта – достатъчно малка, за да разкрие всяка тайна в най-отдалечените места. Тя също символизира смирението му, че той е в компанията на едно от най-малките същества.
Той е повелителят на мъдростта, интелекта, обучението, разсъдливостта, късмета и щастието, врати, порти, входове, домакинството и писането. Той е унищожител на пречките и като такъв е нормално да бъде призован преди всяко начинание с формула като тази: Аум Шри Ганешая Намах (Привет на името на Ганеша) или подобна.
БОГ БРАХМА
Бог Брахма (Санскрит: ब्रह्मा; IAST:Brahmā) е върховният индуиски бог (deva) на сътворението, създател на Космоса и част от божествената троица - Тримурти, заедно с бог Вишну и бог Шива. Не трябва да се бърка с имперсоналното космическо и духовно начало Брахман (коренът на двете думи е един и същ).
Той е представен като мъж оцветен в червено с четири лица и четири ръце всяка от които държи част от Ведите.
БОГ ВИШНУ
Вишну (Деванагари विष्णु) е бог от индуистката митология, пазител на цялата Вселена. Той е един от боговете в божествената троица Тримурти заедно с Брахма и Шива. По сакралната си същност се олицетворява със Слънцето и милосърдието. Обикновено се изобразява като младо божество и се вярвало, че с три крачки може да обиколи земята. Приема се, че досега се превъплъщавал девет пъти, последният път като Буда, а следващото превъплъщение ще е като бог Калки в края на този космически цикъл.
Тези, които почитат Бог Вишну, като върховен Бог, се наричат вайшнави. Думата произлиза от санскритската дума вайшнава. От там - вайшнавизъм - религиозна система, почитаща Бог Вишну като Върховен Бог.
Вишну, наричан още Нараяна е Върховното същетсво или крайната реалност за вайшнавите. За тях, Той е този, който защитава цялата вселен